Тема на седмицата

Родител и дете - защо ЗАЕДНО в играта

 

argaiv1290

 

Три и половина годишният Васко е свикнал да играе сам. Грабва количка от нахвърляния куп на земята, завърта колелата, движи я напред- назад и междувременно погледът му се спира мимолетно на друга играчка, лежаща наблизо. Така за не повече от минута той вече е сменил 5 – 6 игрови предмета, без да задържи вниманието си за малко по- продължителна игра.  / След два месеца игрови сесии с включване на възрастен в играта./

 

Васко прави избор какво иска да играе / коли с писта или автобус с пътници/. Възрастният изважда кутията с коли и писта. Двамата седят на пода и всеки си избира коли за игра.

„-  Васко, виж, моята кола е червена с жълти колела. – А твоята?- Моята има очи..- допълва момчето. - Хммм, кой започва пръв? – Аз – ентусиазирано вика Васко. – Кола горе, пусни! Уиии – долу, долу, виж докъде стигна.- Васко с блеснали очи проследява спускащата се кола и поглежда възрастния си партнъор.  – Брей, че е бърза. – Бърза..- като ехо повтаря Васко.- А сега е мой ред. Качвам моята червена кола горе. Брой  1-2-3 ...пускаамммм. Васко следи колата и озвучава „уииии, бръммм”...Внимание, катастрофа – Бум!”. След две - три редувания Васко взима прозрачната пластмасова кутия и я обръща така, че колите да влизат вътре. – Гараж  – Васко поглежда възрастния, като че ли търси одобрение. – Чудесна идея! Колата влиза правоооо в гаража – Бум!” След като двамата разиграват  и тази идея, Васко започва да прибира количките в кутията,а после се насочва към етажерката да избере нова играчка.

.........................................................................................................................................................................................

    Колко често можем да видим родител, седнал или лазещ на пода с детето си и „потопен” в играта с настроение, интонация, идеи, говор, напълно изключил, че е „много важен и знаещ възрастен”? Ако бъдем честни, рядко! В конвенционален план нашата култура поверява детето на майката, на бабата, на яслите и детска градина за обгрижване, да расте здраво и задоволено. Битови грижи, желание на майката рано да се върне на работа, умореност и незнание или стереотипни остарели подходи – малка част от причините, които оставят развитието на детето на самото него, каквото научи от околната среда. Да, някои възприемат и учат, имитирайки с охота опита и уменията на другите. Но, за други  - има препятствия........

   Както се вижда от случая „Васко”, включването на възрастния / терапевт в конкретния случай  / придава друг облик на игровите умения на детето. Качва ги на по- напреднало и усложнено ниво. Първото, което ярко изпъква е появата на ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ в така важните взаимни комуникационни кръгове: имитиране, редуване, изчакване, продължаване, допълнение, повторение. Чрез тези механизми Васко откликва на всяка подадена идея- стимул и активно участие на възрастния. Другото безспорно преимущество на „играта – заедно” са безбройните възможности за РЕЧ / ВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ. Разнообразни са вариантите на използване на езиково – говорните умения в игровия комуникационен контекст:

  • Функционално моделиране на правилни речеви образци;
  • Паралелно дублиране символ- дума с реално действие;
  • Емоционално насищане с много възгласи и звукоподражания;
  • Кратки бързи въпроси за стимулиране на вече въведени познания за качества на участващите предмети, количество, начин на действие;
  • Играта създава чудесни условия за редуване в първичен диалог – фундаментално комуникативно умение за цял живот.

  Включването на възрастния чрез равноправно участие и идеи стимулира разширяването и усложняването на играта. Когато детето играе само, играта му е на значително по- свито и опростено ниво. Често тя се свежда само до изолирано обследване на предмета / най-вече търсене на движещ се елемент, звук или светлина/ или функционално, но кратко действие с играчката по подходящ начин. Играта на Васко е функционална / движи колата напред- назад/, но мълчалива, самотна и непредрасполагаща към задържане на вниманието. Този вид игрово поведение е характерно за значително по- ранна възраст / 18 – 26м. /.

В играта с възрастния, Васко освен, че допуска и откликва на комуникативните опити, инициира идея, която превръща функционалната игра в символна. В желанието си да постигне друг ефект, той използва кутията вместо гараж .

   Много изследователи на детската игра доказват факта, че във взаимната игра децата са по- склонни да се отдалечават от реалните функции на предметите и да ги използват като символи на други. Участието на възрастния дава старта, подтиква с идеи, моделира умения, за да може в един момент детето да ги прилага само.

 

Защо символната игра / наужким /, т.е. използването на предмети като заместители на други, е толкова важна?

 

  Ключов компонент за развитието е умението да разбираме и действаме със символи и вследствие това да мислим абстрактно, т.е. без помощта на реално присъстващи предмети и среда. Появата на интерес и наченки на символни игрови действия могат да се очакват към 18 – 20м. възраст. Това е периодът, когато родителите забелязват, че тяхното малко бебе е пораснало в разбирането си за нещата около него. То може да се опитва да храни кукла, да дава на мечо да пие, да се опитва да налее чай от детски чайник, да гушка и люлее кукла- бебе, да търкаля по пода кубче и да озвучава”бррум- бррум”. В типичното си развитие децата, следвайки своите индивидуални различия, могат да постигат тези игрови умения самостоятелно, имитирайки реалните действия около тях, или след като родителят им покаже и ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТИ тези умения да се упражняват постоянно!

    Езикът е умствено манипулиране / действие / със символи. Думата „люлка”, така както звучи и се пише, няма нищо общо с реалния предмет. Детето трябва да има въведен ментален образ – представа как изглежда, какво прави, какви са емоционалните усещания за реалния обект, за да може да разбере думата и още по- сложно, да започне да я използва самостоятелно. Начало на това важно умение е да използва предмети все едно са нещо друго. Този механизъм на отделяне от конкретната реалност, реални качества и функции, но продълтаване да съществува в умствен план, изгражда представната ни сфера и лежи в основата на езиковото развитие!

Липсата или дефицитът на този умствен механизъм е една типична характеристика на децата с аутизъм и редица други  генерализирани разстройства на развитието. Но много често се наблюдава задръжка и несигурност на появата дори в границите на типичното развитие. Затова родителят със своето активно и емоционално включване по естествен игрови начин ще подпомогне този процес. Полезно е комбиниране и редуване на взаимно- комуникативна и самостоятелна игра.

Важно е да се осъзнае разликата между присъединяване, „потапяне” в играта на детето и контролиране, нареждане. Едно е да подтикваш умения, дори с прилагане на дозирана помощ, да подхвърляш идеи, да насочваш внимание, а съвършенно друго – да изискваш механично заучаване наизуст и да имаш нереалистични очаквания за умения и познания, неотговарящи за възрастовия или моментен потенциал на детето.

Взаимната игра се отразява и върху изграждане на значително по- ефективни взаимоотношения между родител и дете в дългосрочен план: доверие, участие, съпричастие и разбиране, че другият има свое мнение, чувства и колаборация – съобразяване с изисквания, дори и да не иска!!!

Още статии...

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 19 посетителя в сайта