Тема на седмицата

Играта - "гориво" за детското развитие

 

argaiv1113

 

    Началните терапевтични сесии за работа с деца, независимо какви са трудностите за преодоляване, са посветени изцяло на играта с цел изграждане на рапорт / емоционална връзка на приемане, доверие и интерес между дете и терапевт !!! Неимоверно трудна, но пивотална задача, определяща успеваемостта на терапията. Често чувани коментари са : „Ама вие много играете...../ разбирай, малко учите /; или „ В насоките за работа е включено много игра... „Разбира се, Вани не знае да играе и ще му бъде от полза, но все пак не трябва ли да научава възможно най- бързо неща?”;... „ Той е техничар. Интересуват го батериите, движението на предметите, затова не играе „наужким”..;.. „ Какво да играе, та нали е само бебе...”.

    Коментари, които котегорично говорят за пренебрегване ролята на ИГРАТА върху развитието на детето. Въпреки обилния информационен поток, много родители считат играта дори за загуба на ценно време, което може да бъде посветено на заучаването с карти, картинки, стихчета. Организираното и ръководено от възрастния обучение на дадено умение или познание поема краткия път и при благоприятен потенциал на детето постига конкретен, но механично добит резултат. Много често, ако наученото не е свързано с интереса, т.е. активното участие на детето, бързо се забравя, или не се отразява върху други умения и знания. Играта, възрастово подходяща, крие далеч по – съществени, пивотални обучителни възможности! Тази игра, която включва активното участие и интерес на детето, стимулира цялостното му развитие, защото създава приятни възможности за многократно и с желание практикуване на уменията. Интензивното „ упражнение”, от своя страна води до натрупване, което след време се изразява в качествена промяна в дадена сфера на развитието. Скрит, но базисен процес за ефективно развитие на моторни, езикови, мисловно- представни, творчески, емоционално регулиращи и много други критични умения за успешното функциониране на човек.

В играта и чрез играта детето още от най-ранна инфантна възраст се учи да включва и насочва вниманието на всичките си сензорни възприятия към близкия предмет или човек с една основна цел- да го изследва. Мозъкът включва най – ефективните си външни приематели на сигнали : моторно действие с предмета, опитване вкусовите му качества, проследяване, слухово възприятие. От ранните моменти на протягане и несигурни опити да сграбчи предмета / около 3-месечна възраст /, детето започва активно да обръща внимание и да действа с поднесените му играчки. Започва дългият, изпълнен с удоволствие, но и предизвикателства, път на самостоятелно опознаване и изследване на света около него.

Съвременните изследвания категорично доказват следните аксиоми за играта:

  • ИГРАТА = УЧЕНЕ  
  • ИГРАТА = АКТИВНО ДЕЙСТВИЕ С ПРЕДМЕТИ, ОБЕКТИ / реални или символни манипулативи / и ОРИЕНТИРАНЕ в среда и роли
  • ИГРАТА = РАЗВИТИЕ
  • ЛИПСА / ДЕФИЦИТ на ИГРА = ПРОБЛЕМИ НА РАЗВИТИЕТО или НЕГЛЕЖИРАНЕ  РОЛЯТА И ДЕПРИВИРАНЕ ДЕТЕТО ОТ НЕЯ

Как децата играят на различни етапи от своето ранно развитие?

  Малкото бебе може да бъде ангажирано в игра още с първити опити за хващане на предмети. „Сграбчването” е вроден рефлекс, който може да бъде констатиран още след раждането, но е неволеви, рефлекторен. Много скоро към 3 месец започват наченки на  целенасочени усилия на бебето да сграбчи подадения или движещ се пред погледа му предмет. Между 3 – 6 м. то се упражнява упорито в това базисно умение - да координира поглед, ръка и ...уста, стига да му бъдат предоставяни възможности за това. И никак не е придирчиво за скъпи играчки. Доволно е на всичко, което има близък достъп, а още по- добре да издава привлекателен шум и да е ярко / от разноцветни меки или твърди дрънкалки – до смачкана топка шумяща хартия или обувка /.

След 6 м. – 9м.малкият човек интензивно напредва не само в своето моторно развитие / седи, пълзи, а някои дори се изправят/, но и в обследването на достъпния преметен свят. Започва да променя своето действие с предметите, в зависимост от качествата им. Открива нови връзки  между предметите, първоначално напълно случайно.

9 - месечната русокоса красавица, Моли, седи на пода, държи в ръцете си пластмасово леко чукче, което издава звук при удар, и „ изследователски го върти в ръцете”. Разбира се, слага го в устата, размахва го като дрънкалка с надежда да чуе звук. Случайно чукчето, подведено от импулсивно движение на ръката, пада върху друга играчка, лежаща на пода. И БУМ! Ето какво събужда почти изгасналия интерес на Моли. Тя отново повтаря същото движение с чука, за да чуе звука и отново, и отново „експериментира”.  Въпреки, че не държи чукчето за дрнаъжката, Моли съвсем съзнателно повтаря същите движения, чува същия звук, забавлява се и постига самостоятелно откритие : точно това действие с чука може да произвежда този звук! Но не само това са завоеванията на тази първична игра...Сега или след месец – два Моли ще направи предположение и ще открие, че същото може да се направи и с друг предмет, който има същата форма, но различен цвят и размер.

Важни умствени умения, които се появяват и развиват  между 6 – 18 м. възраст, чрез свободното действие с предметите:

  • Целенасочено, намерено действие с предмет, за да се получи ефект/ удря с чук, за да чуе звук или да събори кубчетата;
  • Откриване на функционална връзка между два предмета / чук – кутия; лъжица – чаша, звук – дрънкалка; шише – мляко/;
  • Предположения за функцията на предмети – пренасяне на вече научено умение върху подобно изглеждащ предмет – основа за символната игра.

     Играта след 18 – 24 м. възраст изглежда различно. Особено важна промяна е ,че детето започва да използва предметите по подходящ и функционален начин. Това е възрастта, когато се очаква да държи чукчето за дръжката, играчката – телефон до ухото и да натискат бутоните, да прави все по-успешни опити да държи лъжица и да уцелва устата на бебето/. Започва да се появява и развива символната игра – изключително ключов етап за умственото и езиково развитие!!!

Малкото дете проявява интерес към кукла, гушка я, покрива я, опитва се да я храни – игрови действия, които показват наченки на въображение, представа . То може вече да се отдели от настоящето и да използва предметите „наужким”, все едно куклата е жива и е гладна, спи,...

Отново чрез действие с игрови предмети се постига и развива  преломно умствено умение: да използват един предмет вместо друг, да заместват предмети по функция / кубчето се превръща в кола, тръбата, долепена до ухо и уста – в телефон.../

Умението да се замества един предмет с друг, т.е. един предмет да се използва с функцията на друг/ кубче вместо кола /, е фундаментално за човешката мисъл и език!

    След 3г.6м. – 4г. играта отново се променя, усложнява и разширява. Появяват се нови акценти, свързани с продуктивната дейност и по- умелата фината моторика/ движения и координиране с ръце и пръсти /: оцветяване, рисуване, засилен интерес към по- дълги истории в книжките, по- усложнена игра със игрови манипулативи: животни, ферма, участие в прости истории – драматизации. Често през този период ще чуем детето само да говори на играчките или на себе си, като че ли регулира и организира своите действия и тези на играчките-герои.

Символната игра продължава да се усложнява: от действие с предмети преминава към въображаеми ситуации с изключително социална насоченост. Игровите ситуации вече се случват в група, а ролите се поделят между децата: „ Нека аз да бъда добър вълшебник, машинист на влак, Пепеляшка, майката, таткото.....разпределяне и разиграване на социалните роли, които децата наблюдават и копират от реалния заобикалящ ги свят.

Още една важна аксиома, която децата научават чрез играта : сложният и често объркан свят на възрастните може да бъде сведен и пресъздаден в тяхната игра. Затова ние, възрастните, трябва да бъдем изключително внимателни какво казваме, правим и как се отнасяме един към друг , защото „невидимите очи” на нашите деца ни следят, запомнят и повтарят нашите поведения!

    Играта/ дали играе и как играе / е много силен индикатор за развитието на детето.Съзряването на мозъчните структури и функции се отразява пряко върху състоянието на игровото поведение. От  своя страна игровите умения, започвайки от ранна инфантна възраст  с сензо- моторно обследване на предметите и стигайки до разгърнати форми на социална игра с правила и символи, стимулират всички останали сфери на детското развитие.

Още статии...

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 6 посетителя в сайта