Тема на седмицата

" Кога детето ми ще проговори?" - " проговарянето " при задръжка на социо - комуникативно и говорно развитие

 

argaiv1113

 

Въпрос, който започва да притеснява родителите, когато техният малчуган надхвърли  24 -30 м. възраст и все още не говори. С всеки изминал месец напрегнатото очакване един хубав ден той да каже „мама”, „ сок” или да-да вместо разходка се усилва. Задръжката в говорното развитие / „ проговарянето”/ е достатъчно сериозна причина съвременният родител да потърси консултация. За съжаление все още често битува мнението и самоуспокоението, че и това ще стане, рано или късно. В тази ранна възраст / до 28–36 м./ без участие на по- опитното око и преценка на специалист, могат да бъдат изпуснати важни сигнали, обвързани с възникването и развитието на говора. Често родителите се плашат от поставянето на диагнози и наистина е сложно, отговорно и изключително емоционално натоварващо да произнесеш присъда в период на израстване и развитие на детския мозък. Но не е необходимо да има поставена диагноза, за да се ориентира родителят какви умения липсват или са дефицитни и изискват систематична работа. Времето, което отнема изчаквателната позиция, че една сутрин детето ще отвори очи и ще каже заветното „ Мамо, искам да ям /да  пия сок / да играя...”, и времето в търсене и изчакване на диагноза, отдалечават все повече и повече детето от критично-благоприятната възраст за постигане на умения – изграждащи сложното генериране на реч. Особено това се отнася за  децата, проявяващи в различна степен и интензивност симптоми на моторна хиперактивност с особености на вниманието,задържащо се само върху ярки сензорни характеристики на предметите, обща двигателна и действена пасивност без налични отклонения на опорно- двигателния тракт, социо- емоционални и комуникативни затруднения.

  • „ Проговарянето” не е прост набор от думи, който може да бъде въведен, научен наизуст и издекламиран!;
  • „ Проговарянето” е най – сложната, комплексно- волева дейност , коята изисква типичен процес на съзряване на нервните клетки и изграждане на връзки между тях!;
  • „ Проговарянето” е поетапен процес, който изисква поява, усъвършенстване и натрупване на множество предварителни умения и поведения: социализиране с вокализации и невербални сигнали, лепетна реч, моторно и вокално имитиране /да иска и да може да повтори /;
  • „ Проговарянето” е тясно обвързано с други жизнено важни за развитието области : сензо - моторна, социо – емоционална, когнитивна / умствена /;
  • „ Проговарянето” преди всичко е МОТИВАЦИЯ да се обърнеш към друг с искане, нужда, желание, споделяне, питане...;
  • „ Проговарянето” изцяло се гради и случва върху желанието да КОМУНИКИРАШ;
  • „ Проговарянето” също е сложен процес на планиране и изпълнение на комплексни моторни движения,участващи в произнасянето на речевите звукове. Този процес ангажира множество мозъчни области на кората за преработка на постъпващата информация /, нервни пътища и периферни органи- изпълнители ;

Колко време отнема детето да проговори?

Когато т. н. „ проговаряне” изостава, независимо поради каква причина, неговото стимулиране не може да се случи внезапно с магическа техника...Продължителността зависи от множество фактори :

  • Съпътстващи социо- комуникативни трудности;
  • Силно изразена тенденция към стереотипни, непродуктивни повтарящи се модели на действие;
  • Степен на умение да действа с предметните стимули, да изпълнява инструкции;
  • Допускане участието и намесата на друг, степен на привързване и колабориране        
  • Потенциал да бъде мотивиран да направи, да повтори;
  • Интерес към заобикалящия свят;
  • Интерес към играчки и умение да задържи внимание за кратка конструктивна игра;
  • Индивидуален когнитивен потенциал;
  • Съпътстващи моторно-планиращи и произносителни трудности, които остават скрити дълго време при липса на усилия за вербално изразяване;
  • Умение и желание да се храни и дъвче твърда храна;
  • Състояние на мускулния тонус ;
  • Потенциал за положително настроение и коопериране с близък възрастен....

  Процесът на натрупване на говорни умения преминава през същите етапи на говорно развитие, характерни за типичното развитие, но много по- бавно, трудно, с непостоянна честота и често с плата на застой .Съществени причини са липсващите изграждащи умения и фиксирано застойни модели на неефективно поведение / плач, пищене, сърдене, най-често тенденция сам да вземе и да се обслужи, избягване необходимостта да се обърне към друг /.

Преди или едновременно с „проговарянето” детето трябва да умее с лекота да се съгласява да повтори/ имитира показани му действия от неговото ежедневие и да изпълнява  прости, едностепенни инструкции като дай, подай, пусни, сложи, пий, хвани, занеси, извади...Това означава,че то не само разбира значението на употребените думи и връзката между тях, но те носят социална функция.

Какво означава социална функция на думата?

Детето действа с предмета не само поради неговата привлекателност, а защото друг / мама е поискала това !!!! Периодът, когато започне да прави нещо заради друг, най-често близък възрастен, е преломен в езиковото натрупване. Тогава и се засилва повтаряемостта на думи, които чува в инструкция : „Кажи, коте, мау”. Най-вероятно неговите произносително- изпълнителни умения да не му позволят да се справи с точното звуково имитиране, но е важна интенцията да повтори.

Това е и една от съществените причини, които забавят  т.н.”проговаряне” при по-комплексни социо-комуникативни дефицити. Често чуваме обяснението на родителите, че детето им просто НЕ ИСКА да повтори. Детето не е развило скритите, но задължителни механизми за:

  • Причина – следствие : прави нещо – получава се ефект / пр. по-лесно е да каже, за да получи /;
  • Интенция – намереност на действието/ пр. да направи нещо, за да привлече вниманието на мама/;
  • Социално съобразяване – да се подчини на социалната функция на думите, инструкциите

  В хода на развитието тези когнитивни/ умствени / механизми възникват и се усъвършенстват още в  късна инфантна възраст, започвайки от 8 - 9 м . Любима игра на малкото дете, която довежда до умора мама или тати, е да хвърля безспирно играчката си на пода и със забава и нетърпение да очаква да бъде вдигната и... отново е на пода. Индикаторите, че това е целенасочена игра за внимание и забава, е проследяването, очакването, разпределяне на погледа между играчката и възрастния, присъствието на добро настроение. Това е ефективното и здравословно, целенасочено УЧАСТИЕ във ВЗАИМНА игра!

Без тези фундаментални градящи блокове на взаимно участие, целенасочени действия и социално съобразяване с желанието на друг, дори при наличие на „ технически” говорни умения, все още ще бъде дефицитно генерирането/ инициирането на активен ИЗКАЗ.

Допълнителни трудности са често придружаващите диспраксични предизвикателства. Всяка дума, освен, че трябва да бъде чута добре и да бъде съотнесена с вече съществуващ модел във фонематичния склад на слуховата област, нейното произнасяне трябва да бъде добре планирано: колко звукове, точно кои, в каква последователност, кои групи мускули, с какъв мускулен тонус трябва да участват, с каква продължителност....Само част от най-важните детайли на координирана дейност, които мозъкът трябва да съобрази и даде нареждания за части от секундата.

Когато мозъкът не е тренирал през задължителните подготвителни етапи, за да извършва тази високо специализирана дейност, не е възможно да се включи и да започне да ги извършва по указание отвън. Изисква се време и много тренировки по всички пропуснати етапи и умения!

Практиката сочи, че колкото и трудоемка и дълготрайна да е тази работа по притегляне и заставяне мозъка  да прави усилия и да действа, тя има положително генерализиращо въздействие върху всички сфери на развитието. Важно е разбирането, търпението и убеждението, че какъвто и да е индивидуалният потенциал на детето, той ще бъде подтикван към развитие !

  

Още статии...

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 17 посетителя в сайта