Тема на седмицата

Развитие & защо жива комуникация, а не екран

 

argaiv1113

Малката 18 месечна Кити леко и срамежливо се поклаща на музиката, която идва от големия екран. Отстрани по-голямото братче се смее и копира движенията й. Кити го поглежда радостно и засилва тенденциозно поклащанията си. Ту сочи телевизора, ту гледа брат си, за да се убеди, че нейният танц привлича вниманието и смеха му.......................................................................................................................................................

Любимо занимание на 3 годишния Павел е да подскача пред телевизора, особено когато чуе любимата си песничка от рекламата за мечето Барни. Подскача,  размахвайки ръце и издава вокализации на удоволствие. Не забелязва, че зад него майка му го вика по име и се опитва да се включи с коментар. Всеки път, когато чуе мелодията, Павел тича от другата стая и повтаря своя „танц”. Силно се сърди, ако някой се опита да се намеси в забавата му.

............................................................................................................................................................................

 

    В хода на типичното си развитие децата са много ефективни комуникатори дълго преди да произнесат първите си думи. Малкото бебе използва специфични комуникативни сигнали, насочени да ИЗРАЗЯТ различни функции: неудоволствие и дискомфорт; приятно усещане и удоволствие да бъде държано на ръце и да чува гласа на мама; искане да получи желана играчка, храна; споделяне на интерес.... Пламъчето и насочеността на погледа, проследяването, лицевата експресия, вокализацията, движение на главата, жестове, всичко това подсказва на интуитивния родител какво иска да му каже уж безмълвния малчуган. Той приема по този начин предаденото му съобщение и отвръща чрез усмивка, гушкане и успокояване, говорене, доставяне на храна или играчка, споделяне моментния интерес и нужда на детето. Затваря се кръгът на взаиммодействие за конкретната ситуация.

Към 12 м. вече се появява посочването като функция на искане, питане и споделяне. Детето посочва неща, които са му привлекли интереса, а родителят отвръща с вниманието си и потвърждаващите думи. Отново се извършва бърз кръг на комуникативна интеракция.

Към 18 м. малкото дете продължава да се изразява без много думи. Малката Кити използва успешно погледа, движенията с тялото, смеха, за да усили вниманието на по- големия си брат към себе си. В поведението й се наблюдава намерение да поддържа започналия кръг на взаимна имитация. Така тя получава удоволствие.Положителното взаимодействие е СОЦИАЛНА НАГРАДА за нея, което ще я стимулира отново да повтори танца.

Взаимната комуникация се гради върху специфичен поведенчески модел: кръгове на взаимност: даване / стимул / – взимане / отговор /.

В ранна възраст този поведенчески кръг на взаимност се завърта постоянно, когато знаещият и интуитивен родител откликва - отговаря  винаги на действията на своето дете.

........................................................................................................................................................

Не така естествено и спонтанно се получава при случаите, когато комуникацията / вербална и невербална / е нарушена и има задръжка на социо-емоционалното развитие, водищи дефицити при Аутизъм и генерализирани разстройства на развитието.

От ранна инфантна възраст децата, по-късно диагностицирани на аутистичния спектър, не използват активно невербални сигнали с цел да привлекат вниманието и присъствието на родителя в постоянни комуникативни кръгове. Каквото и да правят, децата не участват и не търсят участие  на друг във взаимна дейност! Във втория гореописан случай Павел използва телевизионния екран като средство за сензорно удоволствие – засищане на зрителни, слухови и моторни усещания. Затова и се стреми към непрекъсната повтаряемост на една и съща мелодия и образи. Факт е, че имаме пример на нарушена интеракция и комуникация, изразена в НЕДОПУСКАНЕ на друг . В този случай липсват задължителните за типичното развитие интерактивни кръгове на взаимност. Всеки опит за намеса предизвиква бурни негативни поведенчески реакции като: плач, тръшкане на пода, пищене, агресивно посягане, хапене, самонараняване.

Стреснати и объркани от това негативно поведение на отказ и за да осигурят спокойствие на детето и себе си, често възрастните викат на помощ „ телевизионната бавачка”, а по- късно и компютърните игри.......Временно спокойствие е постигнато, но комуникация липсва!! Времето минава, а състоянието на детето не се подобрява, не проговаря, не научава нови неща, не проявява интерес към околния свят на хората...

 

Какво се случва с мозъка на малкото дете по време на гледане на телевизия и по време на активна комуникативна интеракция, особено говорно наситена?

Пред екрана мозъкът в цялост е пасивен, спящ с изключение на оскипиталната / заднотилна / зона, отговаряща за зрителната информация. Ангажирани са и малки участъци на слухово- ориентираната темпорална / слепоочна / зона, но не и местата за преработка на специфичната човешка реч. Пасивната мозъчна дейност означава, че не се осъществява контакт / свързване между нервните клетки на различните, особено отдалечените отдели на мозъчната кора.

Картината при взаимната комуникация е напълно различна. Образното изследване с fMRI показва състояние на активност на множество части на двете мозъчни хемисфери, особено важно е участието на предните фронтални и префронтални зони. Това са най- сложните и специфични за човека региони, отговорни за мислене, учене, памет, саморегулация и социална комуникация!!!!!

Коментарът с практическа насоченост е ясен:  Колкото и да е трудно, стъпка по стъпка, трябва да се стимулират ВЗАИМНИТЕ КОМУНИКАТИВНИ КРЪГОВЕ между дете и родител или дете и терапевт! А те се осъществяват единствено и само ЛИЦЕ в ЛИЦЕ и в ситуация на взаимна игрова дейност!

Екранът в ранна възраст носи временно спокойствие, но нанася огромни поражения върху развитието! Неговото присъствие трябва да бъде максимално ограничено  и заменено със стимулиращо, емоционално и пълно с въображение ОБЩУВАНЕ! Затова и се препоръчва при отглеждане на дете с проблеми на развитието да има по-широк кръг от възрастни около него, за да поемат от тежестта и умората на комуникативните интеракции в началните етапи. Колкото по-рано се тренира детето да толерира и приема участието и намесата на друг, толкова по- обнадеждаващи са переспективите за напредък в развитието му!

Още статии...

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 8 посетителя в сайта