Апраксия

 

argaiv1290

Какво е апраксия ? – моторно неврологично разстройство на речевата функция – трудно комбинира съгласни и гласни в думи чрез директна волева имитация. Нарушено е моторното планиране като избор и организиране на точно определен брой и последователност на звукове, които изграждат дадена дума/. Нарушена е координацията в синхронната работа на органи и мускулни комплекси, участващи в комплексното звучно речепроизводство. Няма налично невромускулно отклонение, както е при детската церебрална парализа. Това означава, че физиологично, на неволево ниво движи свободно отделните артикулационни органи, например при хранене.

Речта е външна звучна изява на езиково – когнитивните умения и е мозъчно контролиран волеви акт!!!

Затова основно затрудненията се появяват при ситуации, където се изисква централно волево планиране/ организиране и изпълнение/ на моторни дейности от различен характер:

  • имитиране на моторни  актове / жестове /;
  • действия с фината и едра моторика -  да се научат да въртят педалите на колелото или да хвърлят- ловят - ритат топка;
  • орална апраксия – при добро изолирано движение на езика, детето се затруднява да облизва устни с език, да духа сапунени балончета, да свири със свирка или да имитира с устни символична целувка....Типично затруднение на координацията между гласова емисия и движение на език, устни се изразява в артикулационно имитиране на „ ма”, но без озвучаване! Главно затрудненията възникват при координирано изпълнение на волеви актове / оближи устни, стисни зъби, захапи долна устна, „бръмчи” с устни../;
  • съпътстваща моторна хипотония на едрата, фината и артикулационна моторика -  недостатъчен мускулен тонус, изразяващ се в липса/ слаб натиск и издръжливост при поддържане на определена моторна позиция или действие.;
  • възможна съпътстваща сензорна дисфункция: недостатъчно, неправилно и неадаптивно преработване на входящата сензорна информация по основните сензорни канали: зрение, докосване, чуване, мирис, вкус.

В повечето случаи детето с апраксия, още наречена „ скрито речево нарушение”, особено в ранните невербални стадии, има добра ориентация, активност и разбиране за заобикалящия го свят. Прави впечатление, че знае какво да каже и иска да го каже, но има препятствия от гледна точка на изпълнението , т.е. на организацията и изпращането на точни сигнали към периферните органи как да действат. Разминаването между желанието/ мотивацията да каже и невъзможността да каже, създава изключително голяма фрустрация. Нередки са съпътстващи поведенчески реакции на отказ, поради трудното изпълнение, а и налични сензорни дисфункции на хопо или хиперсензитивност и слаби регулаторни умения.

Апраксията може да бъде самостоятелно неврологично затруднение на речевата функция, но може да бъде и съпътстващо нарушение в значително по- комплексни разстройства на развитието като Аутизъм, Даун синдром, и други генерализирани разстройства с различна етиология.

Основни разграничителни черти на апраксията като самостоятелно нарушение от комбинираните случаи са :

  • Нормални когнитивни умения / типично умствено развитие;
  • Мотивация и потенциал за социално интерактиране и комуникиране по невербални начини / жестове, мимика, интонация / !
  • Очевиден потенциал за научаване на умения /понякога по- бавно/ и прилагането им в различен контекст.

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 28 посетителя в сайта