Симптоми и Ранни сигнали - Апраксия

 

argaiv1290

С цел да бъде разбран малкият тригодишен Лазар прави какви ли не усилия: хленчи настойчиво” ъъъ”, протяга ръка, дори посочва и става раздразнителен, че не е разбран правилно. Една и съща дума изговаря по- различен начин при различни ситуации. Колкото по- силно се опитва, толкова по–неразбираемо се получава. Добавя гласен звук към краен съгласен / пр. кон – кони, чук – чуки/. Често изпуска крайната съгласна в едносрична дума / кон – ко; стол – стоа/; Коте идва вкъщи – става „ ко/е иа къти.” В рамките на думата обърква последователността на звуковете : пр. вместо слон – става „ноу”. Един ден ще каже трудна дума съвсем правилно, а след това ще изчезне, няма да повтори този резултат дори при упорити опити. Колкото по- настойчиво мама се опитва да „извади” правилно „коте”, толкова повече се влошава неговата продукция – „ко, ое”. Също прави необичайни движения с челюстта, езика, устните, като, че ли търси правилната артикулация на звуковете. Разбира повечето от насочената към него реч,изпълнява, но не може адекватно вербално да отговори.

.................................................................................................................................................

    Проявленията на апраксията могат да бъдат толкова индивидуални, колкото са различни децата. Но както всяко нарушение и апраксията има широк спектър от характерна симптоматика, индикираща това  речево затруднение.

Няма кръвно изследване и образна диагностика, които да водят до клинично диагностициране на апраксията. Описаната симптоматика се дава с цел, наблюдателният родител да забележи налични разлики в развитието на детето и да се ориентира кога е необходимо да потърси консултация.

Симптоматиката на апраксията, както всяко неврологично затруднение, е комплексна. Поставянето на диагноза изисква да се вземат предвид множество поведенчески прояви от различни сфери на развитието. В ранните етапи/ между 12м.– 24м./ на поява и натрупване на първи смислови думи и фрази,  често много деца използват  т.н. „ бебешки жаргон”- опростяване на думите, така, че са разбираеми само за околните близки хора. Но, ако се задържи твърде дълго и не се наблюдава промяна, оформяне на по- правилни езиково- речеви конструкции, тогава вниманието се насочва към характера на „ затрудненията”:

  • Липса / силно ограничена лепетна реч / след 6м. не формира посричково звукопроизводство/;
  • Вокализира, но главно с гласни / аааа, еии, ооуу/ и след 5 –6 м. възраст;
  • Липса на съгласни;
  • Забавена поява на първи думи / след 2г.6м. – 3г./;
  • Поискване чрез посочване, протягане на ръка, настойчиво мънкане „ъъъъъ”, продължава и след 2-та година;
  • Може да движи свободно устни, език, дъвчи  при хранене, да отваря и затваря уста, НО – не може да изпълни пози волево по инструкция:” Отвори уста!”;
  • Силно дефицитна употреба на съгласни и с мъка появяващи се в звучната продукция на детето / б – п, д – т, х, м, к /;
  • Застойна употреба на една сричка със заместителна функция / „ме” замества мама, не, мляко/;
  • Ако има речева продукция, то тя е силно нарушена като последователност, количество и качество на изказа и силно неразбираема;
  • Изпускане на звукове и срички / вода – „да, оа”, камион – „ка,каон, камон”/;
  • Разместване на звукове и срички / камион – „номон”/;
  • Изпускане на последен съгласен звук в едносрични думи / кон – „ ко”, пет – „ пе”/;
  • Добавяне на звукове и срички накрая на думи / чук – „чуки”, пук – „ пуки”/;
  • Характерен симптом е грешките да се увеличават и усилват при: по–дълги фрази и повече усилия;
  • Може спорадично да изстрелва чисти думи, фрази / обикновено при силна емоционална мотивация/, но не може да повтори същия успех при имитация или команда;
  • Опити да имитира беззвучно, но невъзможно да включи и координира глас;
  • Повечето фонеми / звукове / могат да бъдат имитирани добре изолирано, но не и в комбинация, доказателство за нарушено централно моторно планиране;
  • Вербална персеверация – инертност/ застой на предишна дума или звукови елементи;
  • Явна тенденция към опростяване на вербалната продукция, особено по поискване- волево;
  • РАЗБИРАНЕТО е много по- добро от експресивните умения/ да каже, да се изрази/;
  • Често присъстваща хипотония / слаб мускулен тонус/ на артикулационна, лицева, фина и едра моторика;
  • Може да има трудности на сензорната интеграция/ свръхусилена или свръхнамалена реакция към външните стимули / и затруднена саморегулация/ трудно успокояване и отвличане на вниманието от проблема/;

 Важно е да се подчертае, че ако детето не развива лепет, не комуникира достатъчно активно вербално или невербално до 18м. -20 м. възраст, трябва да се потърси консултация на специалист. Точна диагноза е трудно да бъде поставена, но определено може да бъдат дадени насоки и конкретни стратегии за стимулиране на имитация, социално интерактиране, игра, допускане и взаимодействие, все градивни елементи на усвояването на езиково-говорните умения. Всичко това става с целенасочена работа- игра, социализиране, повторения и постоянно търсене на възможности да се мотивира детето да направи усилия за действие или изговор!!!

Анкета

Как намерихте сайта ни?
 

Посетители онлайн

В момента има 27 посетителя в сайта